Антон Тодоров

Годината е 1989 г. Днешният председател на криптокомунистическата секта ДСБ и съпредседател на ляволибералното формирование ДеБъ, е доверен районен прокурор на БКП-Разград. За тази част от неговата биография писах в първата част на това документално разследване. Не е чудно, че днес и ДСБ, и "Да, България", и коалицията ДеБъ активно и на многостранна основа си сътрудничат както с БСП, така и с други левичарски формации от бивши знакови лица на същата БСП - Татяна Дончева, Мая Манолова и т.н. Сред причините за това позорно сътрудничество има както такива, свързани с днешното политическо задкулисие, така и причини, на които корените са много назад във времето. В годината, когато Атанасов е доверен районен прокурор на БКП-Разград, Мая Манолова е комсомолска номенклатура от градски мащаб в Кюстендил. Завършила е в Москва и работи като идеологически организатор към ДКМС в окръжния град. Татяна Дончева е била в тези години прокурор в Габрово и София - пак комунистическа номенклатура.

В тези години в тоталитарна България БКП извършва едно от най-позорните престъпления - т.н. "Възродителен процес". Манолова и Дончева не са били пряко свързани с този процес поради районите, в които са оперирали. Но Атанас Атанасов е бил в Окръжна, после и в Районна прокуратура в един от най-знаковите т.н. "смесени райони" - в Разград. Прокуратурата е държавното обвинение, държавата по това време е БКП, а БКП и репресивните й служби са в основата на подготовката и провеждането на "Възродителния процес". Някой, който да не може да сметне, че 2+2 прави 4! През 1989 г., която е знакова за комунистическия свят и за Народната република. В нея в рамките на няколко месеца се премина през пик на напрежението около издевателствата на властта срещу мюсюлманите в България, вкл. принудителното им изселване в Турция, до свалянето на диктатора Тодор Живков вследствие на операция, подготвена и контролирана от Москва, проведена чрез съветската агентура тук.

Да видим има ли връзка Атанасов с тези събития. Аз, както добре знаете, никога не казвам нещо, без да мога да го докажа - документално. Това е част от моята запазена марка, която буквално влудява враговете ми. Нищо не могат да кажат и никога не са могли да кажат думичка срещу документалните ми дивизии, който са непобедени до ден-днешен. Да, говорят се и се разпространяват пълни измислици - за мен, за мои роднини, за каквото се сетите. Но никой, никога, по никакъв повод не успя да покаже едно доказателство или документ, които да опровергаят онова, което казвам, пиша и показвам - тук, както и в моето предаване "Документите".

Така ще бъде и в този мой материал - започваме с документ и ще завършим с документ от Държавен архив-Разград. Там има доста масиви, в които протича името на Атанас Атанасов в амплоато му на районен прокурор. Ето, виждате обобщаващ доклад за работата на Районната прокуратура в Разград за 1989 г. Там е написано дословно следното:

"Значителна част от отчетната година в Районната прокуратура работеха само младшите прокурори Личева и Атанасов, които положиха похвални усилия в работата".

Край на цитата. Какво ни казва това изречение? Разкрива ни две неща - че през годината на пика на "Възродителния процес", в Районната прокуратура в Разград са работили като обвинители само двама души - младшите прокурори Личева и Атанасов. И второ - толкова са се старали, че са заслужили похвала заради своето усърдие. Тоест, всичко, с което са се занимавали е било в изпълнение на указанията на Тринадесетия конгрес на БКП, на Националната партийна конференция, Юлската концепция на ЦК на БКП и следвайки в работата си на обвинители указанията на Областния комитет на БКП-Разград.

Оттук-нататък и първокласник може да направи връзката - ако задачата по провеждането на т.н. "Възродителен процес" е била сред главните, а това е било точно така, то дали Районната прокуратура в Разград е имала като първенстваща същата задача. И ако прокурори са получавали похвали за работата си в този период, то за какво са били тези похвали? Реторични въпроси. С ясни отговори.

А сега ще видите възможно най-разобличаващи документи за това дали Атанасов е бил свързан с "Възродителния процес". Четете Справка на Районна прокуратура-Разград със списъци на затворници, намиращи се в различни затвори, за изтърпяване на присъди към 25 януари 1989 г. Забележете къде са били основно изпращани - в Белене. Вижте и имената - мнозинството са български турци, със сменени имена. След тези документи Атанас Атанасов трябва да напусне доброволно политиката - това е такъв чутовен скандал, който никога няма да затихне повече!

В отчет за работата на Районната прокуратура-Разград за 1989 г., в Таблица № 2, ясно се вижда, че през годината Районната прокуратура е повдигнала 9 (девет) обвинения за престъпления против НРБ. Какво означава това? Текстове от Наказателния кодекс, по които най-често са обвинявани политическите противници на комунистическия режим, са по чл. 96 (Глава "Престъпления срещу Народна република България") и още няколко члена. От този документ е очевидно и 100 процента доказано, че Районната прокуратура в Разград е подготвяла и такива обвинения. Изводите си ги правете сами - вие, които четете това убийствено за бъдещата политическа кариера на Атанас Атанасов и ментетата от ДеБъ разследване. На вас остава единствено да разпространявате фактите и документите от него.

След няколко месеца идва 10 номеври 1989 г. Диктаторът Живков е свален с вътрешен преврат под егидата на Москва и България започна постепенно да се трансформира в плуралистична държава. През следващата година, 1990 г., в Районна прокуратура-Разград отново работят само двама прокурори - районният прокурор Иван Русев и зам.районният прокурор Атонос Атанасов. Заради усърдието си през предишната година той вече се е издигнал от младши прокурор до зам.районен прокурор. Резултатите им са влошени - няма я мотивацията от Областния комитет на БКП-Разград от предишната година, БКП се  епреименувала вече в БСП, а на мюсюлманите са им върнати имената. Трябва да се работи истинска прокурорска работа и любимците на ОК на БКП-Разград започват да се провалят в нея. Това сочат хладните, безстрастни документи.

Година по-късно ситуацията е същата, тъй като отново прокурорите са само двама при щат от 4 прокурора. А от края на октомври остава един - Атанас Атанасов е назначен за шеф на МВР-Разград.

СДС е спечелил изборите и нашият човек благодарение на контактите си с "юридическата квота" в СДС (Йордан Соколов, Светослав Лучников и т.н) оглавява полицията в областта. Атанасов беше изключително близък и много толериран от покойния Йордан Соколов, който е също комсомолска номенклатура. Ето какво пише собственоръчно в своя автобиография през 1976 г. Йордан Соколов, който през есента на 1991 г. вече е министър на вътрешните работи в правителството на Филип Димитров:

"След завършване на гимназия съм работил 7 месеца като деловодител във фонд "Взаимопомощ" на селскостопанските работници. Оттам, с разрешение на ДС, бях приет на поверителна работа в бивши завод 12 - София. През 1961 г. станах нещатен сътрудник на ЦК на ДКМС, а през 1965 г., с разрешение на Бюрото на ЦК на ДКМС, бях утвърден за заместник-завеждащ отдел "Лични писма" на ЦК на ДКМС".

Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака - такава е работата на тези двамата, Соколов и Атанасов. След само шест години, през 1997 г., и Соколов, и Атанасов ще се издигнат още повече - Йордан Соколов ще стане председател на НС, а Атанасов - директор на Национална служба "Сигурност". Техен колега ще бъде министърът на правосъдието Васил Гоцев - любимец на Ярослав Радев и Държавния съвет на НРБ, близък съветник на тоталитарния вътрешен министър Георги Танев.